Jun 13, 2012, 11:56 PM
Нощ, която не познаваш
Добре де, знам, че си безкрайно уморен...
Коя съм аз, да ти говоря за звездите?
Живееш някакъв живот. Дори е ден.
Дори понякога ти пеят птици.
Усмихваш се... Дали?...
Очите ти са неми.
Очите ти са матово стъкло.
Не отразяват мигове... и длани...
И знам, че си безкрайно уморен.
А аз съм друга. Безпричинна.
И сбъдвам се... понякога насън.
Обичам ли... до посиняване обичам...
И колкото да ти говоря за любов,
светът помежду нас е пропаст...
Защото ти живееш някакъв живот.
А аз съм нощ... която не познаваш...
~Endless~
Коя съм аз, да ти говоря за звездите?
Живееш някакъв живот. Дори е ден.
Дори понякога ти пеят птици.
Усмихваш се... Дали?...
Очите ти са неми.
Очите ти са матово стъкло.
Не отразяват мигове... и длани...
И знам, че си безкрайно уморен.
А аз съм друга. Безпричинна.
И сбъдвам се... понякога насън.
Обичам ли... до посиняване обичам...
И колкото да ти говоря за любов,
светът помежду нас е пропаст...
Защото ти живееш някакъв живот.
А аз съм нощ... която не познаваш...
~Endless~
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Благодаря, Светла !
-
Приятно ми беше да прочета!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
говори с звездите...
В нощите сини.