Нощ над Чипровци
Нощ над Чипровци
Нощта прегръща мрака. Тишина.
Уморена тръгва пак луната
по своята пътека в самота!
И вятърът заспал е във гората!
Притихнал е светът и всичко спи.
Далече нейде в тъмните баири
кавал проплаква, а нощта мълчи!
Овчар самотен тъжна песен свири!
Сега е полунощ. До сутринта
докато пак роди се светлината
господарят тук ще е нощта!
Но ще избяга дойде ли зората!
Копринен мрак покрил е и града.
Три чуки пак целуват ги звездите!
В очакване е и Вража глава,
за да посрещне първа тя лъчите
с целувката на идващия ден!
Ще се роди със изгрева наново
градът любим във който съм роден!
Тук всеки път се раждам аз отново!
09.12. 2022 г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Иванов Все права защищены
