10 dic 2021, 8:53

Нощ над Чипровци 

  Poesía » Del paisaje
1039 1 4

Нощ над Чипровци

 

 

Нощта прегръща мрака. Тишина.

Уморена тръгва пак луната

по своята пътека в самота!

И вятърът заспал е във гората!

 

Притихнал е светът и всичко спи.

Далече нейде в тъмните баири

кавал проплаква, а нощта мълчи!

Овчар самотен тъжна песен свири!

 

Сега е полунощ. До сутринта

докато пак роди се светлината

господарят тук ще е нощта!

Но ще избяга дойде ли зората!

 

Копринен мрак покрил е и града.

Три чуки пак целуват ги звездите!

В очакване е и Вража глава,

за да посрещне първа тя лъчите

 

с целувката на идващия ден!

Ще се роди със изгрева наново

градът любим във който съм роден!

Тук всеки път се раждам аз отново!

 

09.12. 2022 г.

 

 

 

 

 

 

© Георги Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??