Нощ над Чипровци
Нощ над Чипровци
Нощта прегръща мрака. Тишина.
Уморена тръгва пак луната
по своята пътека в самота!
И вятърът заспал е във гората!
Притихнал е светът и всичко спи.
Далече нейде в тъмните баири
кавал проплаква, а нощта мълчи!
Овчар самотен тъжна песен свири!
Сега е полунощ. До сутринта
докато пак роди се светлината
господарят тук ще е нощта!
Но ще избяга дойде ли зората!
Копринен мрак покрил е и града.
Три чуки пак целуват ги звездите!
В очакване е и Вража глава,
за да посрещне първа тя лъчите
с целувката на идващия ден!
Ще се роди със изгрева наново
градът любим във който съм роден!
Тук всеки път се раждам аз отново!
09.12. 2022 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Иванов Всички права запазени
