25 апр. 2010 г., 08:47

Нощ над града

2.5K 0 27

Познати булеварди, с познати светлини,

кръстосват непознати по нашите следи.

А чужди, в мисли общи, пътуваме със теб,

поели в две посоки, изгарящи от лед.

 

По улиците наши сияят сто луни,

на мене не продумват, но всичко в тях крещи.

Познати булеварди, с познати светлини…

по спомен от раздяла започва да ръми.

 

Нощта се разтопява във изгрева познат,

топят се други двама във влюбения цвят.

Дано да видят утрото в очите си дълбоки.

За нас нощта остана. И в двете ни посоки.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Люсил Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти от сърце, Симеон!
  • Тъжно, но прекрасно!
    Хареса ми Люсил!
    Стилът е от значение, но на теб
    всеки стил ти утива !
    Много е хубаво !
    Успех ти желая !
  • Приятна изненада! Супер приятна дори!
    Цонка, точно за това усещане говорех на останалите. Трудно е да се опише, защото дори и да означава просто съвпадение, оставя следи - трайни, незабравими! А нали заради такива спомени си заслужава да живее човек!
    Нелче, добра си с мен!
    Благодаря ви, мили момичета!
  • Дано да видят утрото в очите си дълбоки.
    За нас нощта остана. И в двете ни посоки.

    желая ти и слънце, и дъга...въпреки че ръми любимият ти дъжд!
    щом си го пожелала на други, и при теб ще дойде )
  • Мила Люсил!Не знам как си се почувствала ,когато са почнали да правят паралели между твоето стихотворение и това на Петя Дубарова,но на мен ми стана страшно хубаво от това,че ти си се доближила някак до нея или тя до теб точно в този момент,на нейния рожден ден!Има едно поверие ,че мъртвите се връщат,пускат ги на важни за тях дати,но не говоря за него.Телепатията е доказан феномен,може да си осъществила връзка с хора,които са почели паметта и на тази дата,може и да е чисто съвпадение.

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...