Познати булеварди, с познати светлини,
кръстосват непознати по нашите следи.
А чужди, в мисли общи, пътуваме със теб,
поели в две посоки, изгарящи от лед.
По улиците наши сияят сто луни,
на мене не продумват, но всичко в тях крещи.
Познати булеварди, с познати светлини…
по спомен от раздяла започва да ръми.
Нощта се разтопява във изгрева познат,
топят се други двама във влюбения цвят.
Дано да видят утрото в очите си дълбоки.
За нас нощта остана. И в двете ни посоки.