Apr 25, 2010, 8:47 AM

Нощ над града

  Poetry
2.5K 0 27

Познати булеварди, с познати светлини,

кръстосват непознати по нашите следи.

А чужди, в мисли общи, пътуваме със теб,

поели в две посоки, изгарящи от лед.

 

По улиците наши сияят сто луни,

на мене не продумват, но всичко в тях крещи.

Познати булеварди, с познати светлини…

по спомен от раздяла започва да ръми.

 

Нощта се разтопява във изгрева познат,

топят се други двама във влюбения цвят.

Дано да видят утрото в очите си дълбоки.

За нас нощта остана. И в двете ни посоки.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Люсил All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти от сърце, Симеон!
  • Тъжно, но прекрасно!
    Хареса ми Люсил!
    Стилът е от значение, но на теб
    всеки стил ти утива !
    Много е хубаво !
    Успех ти желая !
  • Приятна изненада! Супер приятна дори!
    Цонка, точно за това усещане говорех на останалите. Трудно е да се опише, защото дори и да означава просто съвпадение, оставя следи - трайни, незабравими! А нали заради такива спомени си заслужава да живее човек!
    Нелче, добра си с мен!
    Благодаря ви, мили момичета!
  • Дано да видят утрото в очите си дълбоки.
    За нас нощта остана. И в двете ни посоки.

    желая ти и слънце, и дъга...въпреки че ръми любимият ти дъжд!
    щом си го пожелала на други, и при теб ще дойде )
  • Мила Люсил!Не знам как си се почувствала ,когато са почнали да правят паралели между твоето стихотворение и това на Петя Дубарова,но на мен ми стана страшно хубаво от това,че ти си се доближила някак до нея или тя до теб точно в този момент,на нейния рожден ден!Има едно поверие ,че мъртвите се връщат,пускат ги на важни за тях дати,но не говоря за него.Телепатията е доказан феномен,може да си осъществила връзка с хора,които са почели паметта и на тази дата,може и да е чисто съвпадение.

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...