Apr 25, 2010, 8:47 AM

Нощ над града

  Poetry
2.5K 0 27

Познати булеварди, с познати светлини,

кръстосват непознати по нашите следи.

А чужди, в мисли общи, пътуваме със теб,

поели в две посоки, изгарящи от лед.

 

По улиците наши сияят сто луни,

на мене не продумват, но всичко в тях крещи.

Познати булеварди, с познати светлини…

по спомен от раздяла започва да ръми.

 

Нощта се разтопява във изгрева познат,

топят се други двама във влюбения цвят.

Дано да видят утрото в очите си дълбоки.

За нас нощта остана. И в двете ни посоки.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Люсил All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти от сърце, Симеон!
  • Тъжно, но прекрасно!
    Хареса ми Люсил!
    Стилът е от значение, но на теб
    всеки стил ти утива !
    Много е хубаво !
    Успех ти желая !
  • Приятна изненада! Супер приятна дори!
    Цонка, точно за това усещане говорех на останалите. Трудно е да се опише, защото дори и да означава просто съвпадение, оставя следи - трайни, незабравими! А нали заради такива спомени си заслужава да живее човек!
    Нелче, добра си с мен!
    Благодаря ви, мили момичета!
  • Дано да видят утрото в очите си дълбоки.
    За нас нощта остана. И в двете ни посоки.

    желая ти и слънце, и дъга...въпреки че ръми любимият ти дъжд!
    щом си го пожелала на други, и при теб ще дойде )
  • Мила Люсил!Не знам как си се почувствала ,когато са почнали да правят паралели между твоето стихотворение и това на Петя Дубарова,но на мен ми стана страшно хубаво от това,че ти си се доближила някак до нея или тя до теб точно в този момент,на нейния рожден ден!Има едно поверие ,че мъртвите се връщат,пускат ги на важни за тях дати,но не говоря за него.Телепатията е доказан феномен,може да си осъществила връзка с хора,които са почели паметта и на тази дата,може и да е чисто съвпадение.

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...