21 февр. 2025 г., 08:45

Нощ над града / Балада за Стара Загора

394 0 1
Нощ се спуска над долината С одеяло от звезден прах. Светлина от фенер в мъглата, Тънещ звук от далечен смях.   Полусрутен дувар от камък - Полускъсана пъпна връв. Пази своя вековен замък Черна котка със синя кръв.   Лунен лъч през стъкло наднича И се спира в забравен скрин. Стара снимка - момче, момиче - Спомен с мирис на парафин.   Утре багерът тук ще гази, Но, унесени в чуден сън, Две изящни кристални вази Чакат своя последен звън.   Прави улици с къщи стари, Чужди спомени и следи. Сред задрямали светофари Бог Морфей* цяла нощ ще бди.   /Мария Дунева/

 

*Морфей - древнотракийски бог на сънищата.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....