21.02.2025 г., 8:45

Нощ над града / Балада за Стара Загора

387 0 1
Нощ се спуска над долината С одеяло от звезден прах. Светлина от фенер в мъглата, Тънещ звук от далечен смях.   Полусрутен дувар от камък - Полускъсана пъпна връв. Пази своя вековен замък Черна котка със синя кръв.   Лунен лъч през стъкло наднича И се спира в забравен скрин. Стара снимка - момче, момиче - Спомен с мирис на парафин.   Утре багерът тук ще гази, Но, унесени в чуден сън, Две изящни кристални вази Чакат своя последен звън.   Прави улици с къщи стари, Чужди спомени и следи. Сред задрямали светофари Бог Морфей* цяла нощ ще бди.   /Мария Дунева/

 

*Морфей - древнотракийски бог на сънищата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...