21.02.2025 г., 8:45

Нощ над града / Балада за Стара Загора

389 0 1
Нощ се спуска над долината С одеяло от звезден прах. Светлина от фенер в мъглата, Тънещ звук от далечен смях.   Полусрутен дувар от камък - Полускъсана пъпна връв. Пази своя вековен замък Черна котка със синя кръв.   Лунен лъч през стъкло наднича И се спира в забравен скрин. Стара снимка - момче, момиче - Спомен с мирис на парафин.   Утре багерът тук ще гази, Но, унесени в чуден сън, Две изящни кристални вази Чакат своя последен звън.   Прави улици с къщи стари, Чужди спомени и следи. Сред задрямали светофари Бог Морфей* цяла нощ ще бди.   /Мария Дунева/

 

*Морфей - древнотракийски бог на сънищата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...