Нощ над града / Балада за Стара Загора
Нощ се спуска над долината
С одеяло от звезден прах.
Светлина от фенер в мъглата,
Тънещ звук от далечен смях.
Полусрутен дувар от камък -
Полускъсана пъпна връв.
Пази своя вековен замък
Черна котка със синя кръв.
Лунен лъч през стъкло наднича
И се спира в забравен скрин.
Стара снимка - момче, момиче -
Спомен с мирис на парафин.
Утре багерът тук ще гази,
Но, унесени в чуден сън,
Две изящни кристални вази
Чакат своя последен звън.
Прави улици с къщи стари,
Чужди спомени и следи.
Сред задрямали светофари
Бог Морфей* цяла нощ ще бди.
/Мария Дунева/
*Морфей - древнотракийски бог на сънищата.
