Вслушвам се в тишината на нощта.
Градът живее в своето опиянение.
Моторен шум се чува под дърветата на широката алея,
оставящ прашен спомен след себе си.
Отново долавям звука на радиото,
непримиримо и монотонно,
като песен на щурец в безлюдно място.
Поглеждам през ключалката.
закъснял силует пропълзява,
бързайки към своя свят.
Чаша чай, парата се стели в мрака,
замъглявайки стъклата на очилата ми. ...