10 янв. 2009 г., 19:05

Нощ през септември 

  Поэзия » Другая
645 0 2
Вслушвам се в тишината на нощта.
Градът живее в своето опиянение.
Моторен шум се чува под дърветата на широката алея,
оставящ прашен спомен след себе си.
Отново долавям звука на радиото,
непримиримо и монотонно,
като песен на щурец в безлюдно място.

Поглеждам през ключалката.
закъснял силует пропълзява,
бързайки към своя свят.

Чаша чай, парата се стели в мрака,
замъглявайки стъклата на очилата ми.
Усещам топлината, която покорява тялото ми.

Топлината ме дарява с енергия,

която превръщам в движение на съзнанието си.


Започвам да трептя отново.
Попадам в позитивната емоция на твоето присъствие
и се отдавам на въображението си!

© Станислав Кожухаров Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Харесва ми, звучи някак успокояващо
  • Добре дошъл Станислав! Виж на втори ред! Има една буквичка за изтриване, навярно неволна грешка. Поогледай стиха. На мен ми хареса идеята, някак усамотено и тихо ми звучи. Непрофесионалено коментирам. Ти решаваш, какъв да е твоя стих. Поздравления. Успех!
Предложения
: ??:??