Нощ през септември
Вслушвам се в тишината на нощта.
Градът живее в своето опиянение.
Моторен шум се чува под дърветата на широката алея,
оставящ прашен спомен след себе си.
Отново долавям звука на радиото,
непримиримо и монотонно,
като песен на щурец в безлюдно място.
Поглеждам през ключалката.
закъснял силует пропълзява,
бързайки към своя свят.
Чаша чай, парата се стели в мрака,
замъглявайки стъклата на очилата ми.
Усещам топлината, която покорява тялото ми.
Започвам да трептя отново.
Попадам в позитивната емоция на твоето присъствие
и се отдавам на въображението си!
Градът живее в своето опиянение.
Моторен шум се чува под дърветата на широката алея,
оставящ прашен спомен след себе си.
Отново долавям звука на радиото,
непримиримо и монотонно,
като песен на щурец в безлюдно място.
Поглеждам през ключалката.
закъснял силует пропълзява,
бързайки към своя свят.
Чаша чай, парата се стели в мрака,
замъглявайки стъклата на очилата ми.
Усещам топлината, която покорява тялото ми.
Топлината ме дарява с енергия,
която превръщам в движение на съзнанието си.
Започвам да трептя отново.
Попадам в позитивната емоция на твоето присъствие
и се отдавам на въображението си!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Станислав Кожухаров Всички права запазени
