Нощ през септември

10.01.2009 г., 19:05 ч.

Поезия » Друга

564 0 2

Вслушвам се в тишината на нощта.
Градът живее в своето опиянение.
Моторен шум се чува под дърветата на широката алея,
оставящ прашен спомен след себе си.
Отново долавям звука на радиото,
непримиримо и монотонно,
като песен на щурец в безлюдно място.

Поглеждам през ключалката.
закъснял силует пропълзява,
бързайки към своя свят.

Чаша чай, парата се стели в мрака,
замъглявайки стъклата на очилата ми.
Усещам топлината, която покорява тялото ми.

Топлината ме дарява с енергия,

която превръщам в движение на съзнанието си.

Започвам да трептя отново.
Попадам в позитивната емоция на твоето присъствие
и се отдавам на въображението си!

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Lost_in_emptiness (Мария Стоянова)

2009-01-10T19:19:07+02:00

Харесва ми, звучи някак успокояващо
Жулли (Юлия Димитрова)

2009-01-10T19:13:47+02:00

Добре дошъл Станислав! Виж на втори ред! Има една буквичка за изтриване, навярно неволна грешка. Поогледай стиха. На мен ми хареса идеята, някак усамотено и тихо ми звучи. Непрофесионалено коментирам. Ти решаваш, какъв да е твоя стих. Поздравления. Успех!