Jan 10, 2009, 7:05 PM
Нощ през септември
Вслушвам се в тишината на нощта.
Градът живее в своето опиянение.
Моторен шум се чува под дърветата на широката алея,
оставящ прашен спомен след себе си.
Отново долавям звука на радиото,
непримиримо и монотонно,
като песен на щурец в безлюдно място.
Поглеждам през ключалката.
закъснял силует пропълзява,
бързайки към своя свят.
Чаша чай, парата се стели в мрака,
замъглявайки стъклата на очилата ми.
Усещам топлината, която покорява тялото ми.
Започвам да трептя отново.
Попадам в позитивната емоция на твоето присъствие
и се отдавам на въображението си!
Градът живее в своето опиянение.
Моторен шум се чува под дърветата на широката алея,
оставящ прашен спомен след себе си.
Отново долавям звука на радиото,
непримиримо и монотонно,
като песен на щурец в безлюдно място.
Поглеждам през ключалката.
закъснял силует пропълзява,
бързайки към своя свят.
Чаша чай, парата се стели в мрака,
замъглявайки стъклата на очилата ми.
Усещам топлината, която покорява тялото ми.
Топлината ме дарява с енергия,
която превръщам в движение на съзнанието си.
Започвам да трептя отново.
Попадам в позитивната емоция на твоето присъствие
и се отдавам на въображението си!
© Станислав Кожухаров All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Харесва ми, звучи някак успокояващо
-
Добре дошъл Станислав! Виж на втори ред! Има една буквичка за изтриване, навярно неволна грешка. Поогледай стиха. На мен ми хареса идеята, някак усамотено и тихо ми звучи. Непрофесионалено коментирам. Ти решаваш, какъв да е твоя стих. Поздравления. Успех!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
