Нощ в града
Градът.
Потънал в мрак и в нощни светлини окъпан
незнайни тайни в тъмните си ъгли скътал.
Красив и грозен, тъжен или весел?
Не, наши чувства са това, тук е просто есен.
И бродя в него, потънал в собствен свят
носталгия ми носи всеки мирис, цвят.
Не търся нищо, сълзи в очите ми от вятърът студен
така различно място е когато не е ден.
Колко много хора и живот кипи
не, този град не спи, той никога не спи.
За кой ли път излизам, шмугвам се под пелената на нощта
сам съм, сред улиците пълни с хиляди неща.
Не търся нищо, сам себе си убеждавам,
а нещо мен да ме намери тайно се надявам.
Ето, двойка отстрани, щастливи се целуват,
на ъгъла отсреща други забранени удоволствия купуват.
Това ли е, което аз „не търся“? Мога да го имам ако пожелая
и не е нужно във нощта, невидим да блуждая.
И все пак съм тук, отново сам,
и тлее в мене тайно, тихо дълбоката тъга.
Сам съм в светлините нощни на града,
поредната загубена душа.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Стоилов Все права защищены
