Пролетен мрак
в глъч и игри,
с верен калпак
парка покри –
взор, кръгозор,
храсти, брези,
славеев хор,
страст разразил.
Кротко нощта
стиска очи,
всяка звезда
мига, мълчи...
Пролетен мрак
в тайнство жуми!
Сякаш е знак:
спри, не шуми!
© Георги Георгиев Все права защищены
Утре пак
Игри до мрак!