Нощ за двама
Ти отново си тук. След години...
С нежен взлом във сърцето ми влизаш...
Пак разжежваш кръвта поизстинала.
и ме мамиш с погубваща близост.
Сриваш всички табута стремглаво.
И ваксината става излишна...
Лумва огън от стара жарава
сред разровено, празно огнище.
Ти си тук... Вечерта непрогледна
ни събира в невидима ласка.
А звездите от свода ни гледат
и щастливо оттам ръкопляскат...
И е страшно... И толкова хубаво
да се слеем с дъха на тревите!
Ако някога с теб се изгубим,
ще се търсим в гласа на щурците.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Бианка Габровска Все права защищены
