НОЩЕМ
Когато те няма,леглото ме мрази,
чаршафите сипят шамар,след шамар.
Приспивната песен на влюбени котки
упойва ме сладко в прииждащ кошмар.
Голямото,жадно,червено одеало
увива във себе си малката мен
и всички възглавници,стискащи меко,
успяват да вземат лицето ми в плен.
Сънувам,че пееш най-милите думи,
но виждам в ръцете ти къс огледало.
Изглежда,че в него си влюбен и чувам
как тихо старее мето тяло.
Побягвам,превръщам се в нищо и падам,
поглеждам,но виждам,че нямам очи,
събуждам се с писък в ръката си.Сядам.
Поредната нощ се прекърши в зори.
* * *
Защо пак те няма-леглото ме смаза,
изстърга ме с нокти от идния ден.
А някога,някъде,някой ми каза,
че вечно ще бди над съня ми до мен...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Г-ца Брънекова Все права защищены