18 июл. 2007 г., 09:05

Нощем 

  Поэзия
684 0 10
Бягащи сенки в зелен полуздрач.
Горските шумове стържат слуха ми.
Чувам дихания, шепот и... плач.
Бродят из клоните зли таласъми...

Всяко листо е разперена длан!
Всяка трева се извива змиисто.
То не било най-лъчиста звезда,
а змейско око над дървото наднича...

Лунния блясък зове диви вълци.
Техният вой разтреперва пръстта.
Знаят и вятър, и зима, и слънце...
техните жилави вълчи сърца.

Поляната люшка тревите си неми -
дълбоко, бучащо и страшно море...
Над него светулките шеметно светят...
Очи самодивски били...
На хорце.

Премръзнала спя под скалата студена.
И чакам да съмне. Да светне над мен.
Че нощем в гората се раждат легенди...
Но по ми харесва, когато е
ден.

© Катя Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??