18 июл. 2007 г., 09:05

Нощем

Поэзия

855 0 10

Бягащи сенки в зелен полуздрач.
Горските шумове стържат слуха ми.
Чувам дихания, шепот и... плач.
Бродят из клоните зли таласъми...

Всяко листо е разперена длан!
Всяка трева се извива змиисто.
То не било най-лъчиста звезда,
а змейско око над дървото наднича...

Лунния блясък зове диви вълци.
Техният вой разтреперва пръстта.
Знаят и вятър, и зима, и слънце...
техните жилави вълчи сърца.

Поляната люшка тревите си неми -
дълбоко, бучащо и страшно море...
Над него светулките шеметно светят...
Очи самодивски били...
На хорце.

Премръзнала спя под скалата студена.
И чакам да съмне. Да светне над мен.
Че нощем в гората се раждат легенди...
Но по ми харесва, когато е
ден.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Незабравима (Кремена Стоева)

Хубав стих!
Поздрав!

2007-07-19T13:05:24+03:00
Човек (Анна Станоева)

Браво!С нетърпение очаквам стиховете ти,защото са вълнуващи, емоционални и дълбоки.Умееш да рисуваш с думите, умееш да докосваш читателя.Радвам се,че мога да те чета и ти благодаря.

2007-07-18T12:36:28+03:00
Aneta_kz (Анета)

Нека да е ден!!!
Поздрави, Катя!

2007-07-18T11:46:17+03:00
Jane_d (Деси Инджева)

Браво!!!

2007-07-18T11:12:38+03:00
mili_bg (Милена Христова)

Прекрасно е!Поздравления!

2007-07-18T11:08:32+03:00