8 апр. 2008 г., 13:31

Нощем само

712 0 2
Нощем само

Пиша стихове -
нощем в съня си -
душата притихнала
вятър понася.
Като лист непотребен,
като клонче прекършено,
като обич вълшебна,
като филм - вече свършил.
Отживяла е - мисля си,
набраздена от рани -
нощем само - неистова -
е душата ми. Странната.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иванка Гичева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Няма отживели души, просто ранени, а нощите го подчертават.
  • Нощем...прекрасни стихове...
    пише душата ти...Много хубав стих!
    близки са ми мислите ти. с обич, Иванка.

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...