Нощем само
Пиша стихове -
нощем в съня си -
душата притихнала
вятър понася.
Като лист непотребен,
като клонче прекършено,
като обич вълшебна,
като филм - вече свършил.
Отживяла е - мисля си,
набраздена от рани -
нощем само - неистова -
е душата ми. Странната.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иванка Гичева Всички права запазени