Нощен етюд
Нощен етюд
В злато се къпе залезът.
И в наслада времето спира,
преляло в лятно безвремие.
Тишината се стича
замечтано притихнала,
замира в светулчена вечер.
А по струните на китара
настръхва дрезгав блус.
Когато някога нещо наедрява
и иска да се случи...
От сумрака пристъпва нощта,
тежка като грях,
изпила думите и виното
на огъня в очите
и топлината на искащи ръце.
Такава нощ нереална,
онемяла от нежност и ласка,
гушнала се в сливане.
След такава, потъваща нощ
да се събудя сутрин
грейнал в обичане.
И да се огледам в очите ти...
И оставам без дъх...
Ванко Николов (Starkmaster)
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ванко Николов Все права защищены
