Нощен етюд
Нощен етюд
В злато се къпе залезът.
И в наслада времето спира,
преляло в лятно безвремие.
Тишината се стича
замечтано притихнала,
замира в светулчена вечер.
А по струните на китара
настръхва дрезгав блус.
Когато някога нещо наедрява
и иска да се случи...
От сумрака пристъпва нощта,
тежка като грях,
изпила думите и виното
на огъня в очите
и топлината на искащи ръце.
Такава нощ нереална,
онемяла от нежност и ласка,
гушнала се в сливане.
След такава, потъваща нощ
да се събудя сутрин
грейнал в обичане.
И да се огледам в очите ти...
И оставам без дъх...
Ванко Николов (Starkmaster)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ванко Николов Всички права запазени
