11 авг. 2011 г., 00:46

Нощен крадец

1.2K 0 18

В тъмен дом се вмъкна

тихичко мишленце,

почна да тършува

с влажното носленце.

Пъхна в торбичка

сиренце, суджук,

за салата мушна

стръкче пресен лук.

Но не щеш ли Норис, старият котак,

с лапите го спипа

и натисна с крак.

- Цър-р-р-р - мишлето писна,-

искам адвокат!

Котаракът се стъписа -

ах, че мишче тарикат.

Поглед лош му хвърли,

дръпна му ухото,

после се размисли.

- Мяу, мяу-у-у -

гладно е горкото!

Взе, че му подаде

хляб и кашкавал,

нощният крадец си тръгна

ни жив, ни умрял.

 

На раздяла Норис тъй му рече:

- Не кради, ще си изпатиш вече!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...