11 авг. 2011 г., 00:46

Нощен крадец

1.2K 0 18

В тъмен дом се вмъкна

тихичко мишленце,

почна да тършува

с влажното носленце.

Пъхна в торбичка

сиренце, суджук,

за салата мушна

стръкче пресен лук.

Но не щеш ли Норис, старият котак,

с лапите го спипа

и натисна с крак.

- Цър-р-р-р - мишлето писна,-

искам адвокат!

Котаракът се стъписа -

ах, че мишче тарикат.

Поглед лош му хвърли,

дръпна му ухото,

после се размисли.

- Мяу, мяу-у-у -

гладно е горкото!

Взе, че му подаде

хляб и кашкавал,

нощният крадец си тръгна

ни жив, ни умрял.

 

На раздяла Норис тъй му рече:

- Не кради, ще си изпатиш вече!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....