13 авг. 2019 г., 07:23

Нощен крадец 

  Поэзия
273 4 7

От всеки облак взимах капка дъжд,

в среднощна лекота на лунен полет.

Събирах часовете наведнъж

и сънни приливи отпращах с полъх.

 

Разстилах лунен прах по сто пътеки,

че исках светлината да те води.

Очаквах теб и твоята утеха –

да спре душата моя все да броди.

 

Крадец съм и дано не ме накажат,

от тия кражби храня самотата.

Погледна ли в нощта – звездите плачат,

ала шумът попива в тишината!

© Данаил Таков Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??