Нощен крадец
От всеки облак взимах капка дъжд,
в среднощна лекота на лунен полет.
Събирах часовете наведнъж
и сънни приливи отпращах с полъх.
Разстилах лунен прах по сто пътеки,
че исках светлината да те води.
Очаквах теб и твоята утеха –
да спре душата моя все да броди.
Крадец съм и дано не ме накажат,
от тия кражби храня самотата.
Погледна ли в нощта – звездите плачат,
ала шумът попива в тишината!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Данаил Таков Все права защищены
