Нощен крадец
От всеки облак взимах капка дъжд,
в среднощна лекота на лунен полет.
Събирах часовете наведнъж
и сънни приливи отпращах с полъх.
Разстилах лунен прах по сто пътеки,
че исках светлината да те води.
Очаквах теб и твоята утеха –
да спре душата моя все да броди.
Крадец съм и дано не ме накажат,
от тия кражби храня самотата.
Погледна ли в нощта – звездите плачат,
ала шумът попива в тишината!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Таков Всички права запазени
