13.08.2019 г., 7:23 ч.

Нощен крадец 

  Поезия
274 4 7

От всеки облак взимах капка дъжд,

в среднощна лекота на лунен полет.

Събирах часовете наведнъж

и сънни приливи отпращах с полъх.

 

Разстилах лунен прах по сто пътеки,

че исках светлината да те води.

Очаквах теб и твоята утеха –

да спре душата моя все да броди.

 

Крадец съм и дано не ме накажат,

от тия кражби храня самотата.

Погледна ли в нощта – звездите плачат,

ала шумът попива в тишината!

© Данаил Таков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??