15 мар. 2010 г., 17:48

Нощен крясък

825 0 2

 

 

Нощен  крясък

 

В  полумрака  на  нощта

отправям  взор.

Холът  се  превръща  в  затвор.

Уханието  нежно,как  ли  ще  сменя?!

Нощ  дълга   сега  ми  предстои

и пак далече  си  ми  ти.

Ехото  от  твоя  глас

още  гали  ми  ушите.

Над  мен  ти  взела  власт

се  грижиш  на  двама  за  душите.

Крещя  отново  към  звездите

любовта  ми  да  се  върне  тук,

и  напират  в  мен  сълзите

на  разума  на  пук!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...