15 мар. 2010 г., 17:48

Нощен крясък

820 0 2

 

 

Нощен  крясък

 

В  полумрака  на  нощта

отправям  взор.

Холът  се  превръща  в  затвор.

Уханието  нежно,как  ли  ще  сменя?!

Нощ  дълга   сега  ми  предстои

и пак далече  си  ми  ти.

Ехото  от  твоя  глас

още  гали  ми  ушите.

Над  мен  ти  взела  власт

се  грижиш  на  двама  за  душите.

Крещя  отново  към  звездите

любовта  ми  да  се  върне  тук,

и  напират  в  мен  сълзите

на  разума  на  пук!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...