Нощен крясък
В полумрака на нощта
отправям взор.
Холът се превръща в затвор.
Уханието нежно,как ли ще сменя?!
Нощ дълга сега ми предстои
и пак далече си ми ти.
Ехото от твоя глас
още гали ми ушите.
Над мен ти взела власт
се грижиш на двама за душите.
Крещя отново към звездите
любовта ми да се върне тук,
и напират в мен сълзите
на разума на пук!
© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
