Нощен крясък
Нощен крясък
В полумрака на нощта
отправям взор.
Холът се превръща в затвор.
Уханието нежно,как ли ще сменя?!
Нощ дълга сега ми предстои
и пак далече си ми ти.
Ехото от твоя глас
още гали ми ушите.
Над мен ти взела власт
се грижиш на двама за душите.
Крещя отново към звездите
любовта ми да се върне тук,
и напират в мен сълзите
на разума на пук!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ Всички права запазени
