Нощен крясък
Нощен крясък
В полумрака на нощта
отправям взор.
Холът се превръща в затвор.
Уханието нежно,как ли ще сменя?!
Нощ дълга сега ми предстои
и пак далече си ми ти.
Ехото от твоя глас
още гали ми ушите.
Над мен ти взела власт
се грижиш на двама за душите.
Крещя отново към звездите
любовта ми да се върне тук,
и напират в мен сълзите
на разума на пук!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ Todos los derechos reservados
