Небето е прокъсано от грохоти
и тъмнината няма да прикрие страха,
че нещо е надвиснало над нас,
че нещо е замислено срещу човека
и неговото утре.
От змийски съсък е опразнен Раят
и смъртоносно уязвен човека
до края на света.
Коя посока на света
е правилна и вярна,
за да я следваш със живота си,
за да не бъде небето гневно
и опасно,
да не разтърсва космоса
с безумията ни
от генерираното в нас
восоко напрежение,
от ядрените удари
на нашите сърца.
Безмилостно ще ни разстрелят
снайперите точни на омразата,
превърнахме душите си в пустиня,
надвиснали сме над вселената
и я заливаме със похотите си безплодни.
О, Боже,
как да ни помилваш,
когато се издигнахме така високо,
далеч от Теб
и толкова наивни и безпомощни
са нашите надежди за добро без Теб.
И толкова безсмислено сме
силни във разрушението
на самите себе си.
О, Господи,
помилвай ни накрая!
Дойди, о, Господи,
дойди!
© Boyana Все права защищены