7 мая 2022 г., 09:04

Нощен полет

882 1 2

 

Небето е прокъсано от грохоти

и тъмнината няма да прикрие страха,

че нещо е надвиснало над нас,

че нещо е замислено срещу човека

и неговото утре.

От змийски съсък е опразнен Раят

и смъртоносно уязвен човека

до края на света.

Коя посока на света

е правилна и вярна,

за да я следваш със живота си,

за да не бъде небето гневно

и опасно,

да не разтърсва космоса

с безумията ни

от генерираното в нас

восоко напрежение,

от ядрените удари

на нашите сърца.

Безмилостно ще ни разстрелят

снайперите точни на омразата,

превърнахме душите си в пустиня,

надвиснали сме над вселената

и я заливаме със похотите си безплодни.

О, Боже,

как да ни помилваш,

когато се издигнахме така високо,

далеч от Теб

и толкова наивни и безпомощни

са нашите надежди за добро без Теб.

И толкова безсмислено сме

силни във разрушението

на самите себе си.

О, Господи,

помилвай ни накрая!

Дойди, о, Господи,

дойди!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Boyana Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Младене! Временното си е временно и свършва. Но пък остава вечното и какво по-хубаво от това, стига да сме го избрали навреме!
  • Грехопадението на съвременния човек премина всякакви граници. То е повсеместно. Лъжата стана норма на съвремеността.

    Много истини изричаш в поетичния си текст, Бояна. Поздравявам те!
    Ще има ли последна прошка за този свят...?

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...