Lilia_Anna (Boyana)
133 529
May 7, 2022, 9:04 AM

Нощен полет 

  Poetry » Free verse
432 1 2

 

Небето е прокъсано от грохоти

и тъмнината няма да прикрие страха,

че нещо е надвиснало над нас,

че нещо е замислено срещу човека

и неговото утре.

От змийски съсък е опразнен Раят

и смъртоносно уязвен човека

до края на света.

Коя посока на света

е правилна и вярна,

за да я следваш със живота си,

за да не бъде небето гневно

и опасно,

да не разтърсва космоса

с безумията ни

от генерираното в нас

восоко напрежение,

от ядрените удари

на нашите сърца.

Безмилостно ще ни разстрелят

снайперите точни на омразата,

превърнахме душите си в пустиня,

надвиснали сме над вселената

и я заливаме със похотите си безплодни.

О, Боже,

как да ни помилваш,

когато се издигнахме така високо,

далеч от Теб

и толкова наивни и безпомощни

са нашите надежди за добро без Теб.

И толкова безсмислено сме

силни във разрушението

на самите себе си.

О, Господи,

помилвай ни накрая!

Дойди, о, Господи,

дойди!

© Boyana All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря, Младене! Временното си е временно и свършва. Но пък остава вечното и какво по-хубаво от това, стига да сме го избрали навреме!
  • Грехопадението на съвременния човек премина всякакви граници. То е повсеместно. Лъжата стана норма на съвремеността.

    Много истини изричаш в поетичния си текст, Бояна. Поздравявам те!
    Ще има ли последна прошка за този свят...?
Random works
: ??:??