May 7, 2022, 9:04 AM

Нощен полет

876 1 2

 

Небето е прокъсано от грохоти

и тъмнината няма да прикрие страха,

че нещо е надвиснало над нас,

че нещо е замислено срещу човека

и неговото утре.

От змийски съсък е опразнен Раят

и смъртоносно уязвен човека

до края на света.

Коя посока на света

е правилна и вярна,

за да я следваш със живота си,

за да не бъде небето гневно

и опасно,

да не разтърсва космоса

с безумията ни

от генерираното в нас

восоко напрежение,

от ядрените удари

на нашите сърца.

Безмилостно ще ни разстрелят

снайперите точни на омразата,

превърнахме душите си в пустиня,

надвиснали сме над вселената

и я заливаме със похотите си безплодни.

О, Боже,

как да ни помилваш,

когато се издигнахме така високо,

далеч от Теб

и толкова наивни и безпомощни

са нашите надежди за добро без Теб.

И толкова безсмислено сме

силни във разрушението

на самите себе си.

О, Господи,

помилвай ни накрая!

Дойди, о, Господи,

дойди!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Boyana All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря, Младене! Временното си е временно и свършва. Но пък остава вечното и какво по-хубаво от това, стига да сме го избрали навреме!
  • Грехопадението на съвременния човек премина всякакви граници. То е повсеместно. Лъжата стана норма на съвремеността.

    Много истини изричаш в поетичния си текст, Бояна. Поздравявам те!
    Ще има ли последна прошка за този свят...?

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...