7.05.2022 г., 9:04

Нощен полет

878 1 2

 

Небето е прокъсано от грохоти

и тъмнината няма да прикрие страха,

че нещо е надвиснало над нас,

че нещо е замислено срещу човека

и неговото утре.

От змийски съсък е опразнен Раят

и смъртоносно уязвен човека

до края на света.

Коя посока на света

е правилна и вярна,

за да я следваш със живота си,

за да не бъде небето гневно

и опасно,

да не разтърсва космоса

с безумията ни

от генерираното в нас

восоко напрежение,

от ядрените удари

на нашите сърца.

Безмилостно ще ни разстрелят

снайперите точни на омразата,

превърнахме душите си в пустиня,

надвиснали сме над вселената

и я заливаме със похотите си безплодни.

О, Боже,

как да ни помилваш,

когато се издигнахме така високо,

далеч от Теб

и толкова наивни и безпомощни

са нашите надежди за добро без Теб.

И толкова безсмислено сме

силни във разрушението

на самите себе си.

О, Господи,

помилвай ни накрая!

Дойди, о, Господи,

дойди!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Boyana Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Младене! Временното си е временно и свършва. Но пък остава вечното и какво по-хубаво от това, стига да сме го избрали навреме!
  • Грехопадението на съвременния човек премина всякакви граници. То е повсеместно. Лъжата стана норма на съвремеността.

    Много истини изричаш в поетичния си текст, Бояна. Поздравявам те!
    Ще има ли последна прошка за този свят...?

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...