3 апр. 2009 г., 10:02

Нощен проблем!

751 0 3

Чуй!
Май вика някой!
Послушай, де!
Поне за малко обърни внимание!

Къде?
Навън ли?
Майната му,
навярно някой пак се е напил до безсъзнание.

Не!
Жестоко е!
Неистов вой!
това е женски писък на страдание!

Заспи!
Че пречиш ми!
Не мислиш ли?
Това е лудо котешко събрание.

Слизам!
Какво ли става?
Гласът преграква,
силен вопъл-отчаяние!

Чух!
Заспивай вече!
Свърши се!
Нощ е това, опасно начинание!

Легло,
чаршафи, омачкани и мръсно бели,
на масата стои бутилка със вода.
Прозорци твърде запустели,
навън предричат сиво-черна самота!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Тук виждам дълбок филосовски замисъл- борба между съвестта и егото със всичките последици от нея.Прекрасно е!
  • Хубав стих!
    Сърдечни поздрави!
  • Хареса ми както отношението ти към темата, така и начинът, по който си го изразил.

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...