Apr 3, 2009, 10:02 AM

Нощен проблем!

  Poetry » Civic
747 0 3

Чуй!
Май вика някой!
Послушай, де!
Поне за малко обърни внимание!

Къде?
Навън ли?
Майната му,
навярно някой пак се е напил до безсъзнание.

Не!
Жестоко е!
Неистов вой!
това е женски писък на страдание!

Заспи!
Че пречиш ми!
Не мислиш ли?
Това е лудо котешко събрание.

Слизам!
Какво ли става?
Гласът преграква,
силен вопъл-отчаяние!

Чух!
Заспивай вече!
Свърши се!
Нощ е това, опасно начинание!

Легло,
чаршафи, омачкани и мръсно бели,
на масата стои бутилка със вода.
Прозорци твърде запустели,
навън предричат сиво-черна самота!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Тук виждам дълбок филосовски замисъл- борба между съвестта и егото със всичките последици от нея.Прекрасно е!
  • Хубав стих!
    Сърдечни поздрави!
  • Хареса ми както отношението ти към темата, така и начинът, по който си го изразил.

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...