Apr 3, 2009, 10:02 AM

Нощен проблем!

  Poetry » Civic
745 0 3

Чуй!
Май вика някой!
Послушай, де!
Поне за малко обърни внимание!

Къде?
Навън ли?
Майната му,
навярно някой пак се е напил до безсъзнание.

Не!
Жестоко е!
Неистов вой!
това е женски писък на страдание!

Заспи!
Че пречиш ми!
Не мислиш ли?
Това е лудо котешко събрание.

Слизам!
Какво ли става?
Гласът преграква,
силен вопъл-отчаяние!

Чух!
Заспивай вече!
Свърши се!
Нощ е това, опасно начинание!

Легло,
чаршафи, омачкани и мръсно бели,
на масата стои бутилка със вода.
Прозорци твърде запустели,
навън предричат сиво-черна самота!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Тук виждам дълбок филосовски замисъл- борба между съвестта и егото със всичките последици от нея.Прекрасно е!
  • Хубав стих!
    Сърдечни поздрави!
  • Хареса ми както отношението ти към темата, така и начинът, по който си го изразил.

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...