3.04.2009 г., 10:02

Нощен проблем!

746 0 3

Чуй!
Май вика някой!
Послушай, де!
Поне за малко обърни внимание!

Къде?
Навън ли?
Майната му,
навярно някой пак се е напил до безсъзнание.

Не!
Жестоко е!
Неистов вой!
това е женски писък на страдание!

Заспи!
Че пречиш ми!
Не мислиш ли?
Това е лудо котешко събрание.

Слизам!
Какво ли става?
Гласът преграква,
силен вопъл-отчаяние!

Чух!
Заспивай вече!
Свърши се!
Нощ е това, опасно начинание!

Легло,
чаршафи, омачкани и мръсно бели,
на масата стои бутилка със вода.
Прозорци твърде запустели,
навън предричат сиво-черна самота!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Тук виждам дълбок филосовски замисъл- борба между съвестта и егото със всичките последици от нея.Прекрасно е!
  • Хубав стих!
    Сърдечни поздрави!
  • Хареса ми както отношението ти към темата, така и начинът, по който си го изразил.

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...