Чуй!
Май вика някой!
Послушай, де!
Поне за малко обърни внимание!
Къде?
Навън ли?
Майната му,
навярно някой пак се е напил до безсъзнание.
Не!
Жестоко е!
Неистов вой!
това е женски писък на страдание!
Заспи!
Че пречиш ми!
Не мислиш ли?
Това е лудо котешко събрание.
Слизам!
Какво ли става?
Гласът преграква,
силен вопъл-отчаяние!
Чух!
Заспивай вече!
Свърши се!
Нощ е това, опасно начинание!
Легло,
чаршафи, омачкани и мръсно бели,
на масата стои бутилка със вода.
Прозорци твърде запустели,
навън предричат сиво-черна самота!
© Иван Иванов Всички права запазени