7 окт. 2017 г., 00:13

Нощен разговор с човека

1.5K 4 12

Романтично е, същинска самодива – 

нощта се спуска с одеяло от звезди.

Погледни града, навън е тъй красиво –

светът покрит е с плащ от светлини.

Събуди се! Изкачи се някъде високо!

Забрави за времето, ръцете протегни!

Да живееш днес не е толкова жестоко.

Земята не поливай с горчивите сълзи! 

Сковал е студ, бушува страшна буря,

но не навън. Дълбоко в твоята душа.

Допусни до нея светла звездна струя

да я изпълни с вяра, радост, светлина!

Нощта е нежна тънкокрила пеперуда.

Пърхай като нея, разтвори и ти крила!

Забрави за злото – то не съществува!

Запомни, че ти си бъдещето на света!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Християна Манева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря
  • Хриси... много е хубаво!
  • Супер, бих казал, че много ти се отдава поезията, (все пак това си е мое лично мнение) желая ти много успехи за напред, браво!
  • Хриси, прочетох стихотворенията ти и ми харесаха изказа ти, позицията ти, посланията. Определено потенциала и красотата на изказа са в теб, което ме радва.
    А в това стихотворение, този стих е много красив:
    "Нощта е нежна тънкокрила пеперуда."
  • Прекрасно и оптимистично! Браво, Хриси!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...