7.10.2017 г., 0:13

Нощен разговор с човека

1.5K 4 12

Романтично е, същинска самодива – 

нощта се спуска с одеяло от звезди.

Погледни града, навън е тъй красиво –

светът покрит е с плащ от светлини.

Събуди се! Изкачи се някъде високо!

Забрави за времето, ръцете протегни!

Да живееш днес не е толкова жестоко.

Земята не поливай с горчивите сълзи! 

Сковал е студ, бушува страшна буря,

но не навън. Дълбоко в твоята душа.

Допусни до нея светла звездна струя

да я изпълни с вяра, радост, светлина!

Нощта е нежна тънкокрила пеперуда.

Пърхай като нея, разтвори и ти крила!

Забрави за злото – то не съществува!

Запомни, че ти си бъдещето на света!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Християна Манева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря
  • Хриси... много е хубаво!
  • Супер, бих казал, че много ти се отдава поезията, (все пак това си е мое лично мнение) желая ти много успехи за напред, браво!
  • Хриси, прочетох стихотворенията ти и ми харесаха изказа ти, позицията ти, посланията. Определено потенциала и красотата на изказа са в теб, което ме радва.
    А в това стихотворение, този стих е много красив:
    "Нощта е нежна тънкокрила пеперуда."
  • Прекрасно и оптимистично! Браво, Хриси!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...