7.10.2017 г., 0:13

Нощен разговор с човека

1.5K 4 12

Романтично е, същинска самодива – 

нощта се спуска с одеяло от звезди.

Погледни града, навън е тъй красиво –

светът покрит е с плащ от светлини.

Събуди се! Изкачи се някъде високо!

Забрави за времето, ръцете протегни!

Да живееш днес не е толкова жестоко.

Земята не поливай с горчивите сълзи! 

Сковал е студ, бушува страшна буря,

но не навън. Дълбоко в твоята душа.

Допусни до нея светла звездна струя

да я изпълни с вяра, радост, светлина!

Нощта е нежна тънкокрила пеперуда.

Пърхай като нея, разтвори и ти крила!

Забрави за злото – то не съществува!

Запомни, че ти си бъдещето на света!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Християна Манева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря
  • Хриси... много е хубаво!
  • Супер, бих казал, че много ти се отдава поезията, (все пак това си е мое лично мнение) желая ти много успехи за напред, браво!
  • Хриси, прочетох стихотворенията ти и ми харесаха изказа ти, позицията ти, посланията. Определено потенциала и красотата на изказа са в теб, което ме радва.
    А в това стихотворение, този стих е много красив:
    "Нощта е нежна тънкокрила пеперуда."
  • Прекрасно и оптимистично! Браво, Хриси!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...