Oct 7, 2017, 12:13 AM

Нощен разговор с човека 

  Poetry » Landscape, Phylosophy
1168 4 12

Романтично е, същинска самодива – 

нощта се спуска с одеяло от звезди.

Погледни града, навън е тъй красиво –

светът покрит е с плащ от светлини.

Събуди се! Изкачи се някъде високо!

Забрави за времето, ръцете протегни!

Да живееш днес не е толкова жестоко.

Земята не поливай с горчивите сълзи! 

Сковал е студ, бушува страшна буря,

но не навън. Дълбоко в твоята душа.

Допусни до нея светла звездна струя

да я изпълни с вяра, радост, светлина!

Нощта е нежна тънкокрила пеперуда.

Пърхай като нея, разтвори и ти крила!

Забрави за злото – то не съществува!

Запомни, че ти си бъдещето на света!

 

© Християна Манева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??