17 авг. 2008 г., 22:25

Нощен скитник 

  Поэзия » Другая
927 0 4
В полумрака на здрача
сам крача и влача
отегнали от умора нозе.

И кого ще намеря
под фенери, изпрели
кълба сиво-жълта мъгла?

Вървя из града
и с поглед крада
тайни неща от нощта.

И полазват ме тръпки
с тихите стъпки на
непознат  силует.

Сред образи мътни,
от минувачи безпътни,
откроява се странен и блед.

Лицето красиво,
но в мен причудливо
впило е син  поглед от лед.

И страхът ме застига,
щом до мене  достига,
протегнал ръцете напред.

Сред море от печал,
в нощта и без жал,
скитникът вял ме прегърна засмян.

А в ръката кинжал
проблясва, отдал
искрата последна на моя живот.

© Серафим Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??