Нощен валс
Във лунна октава,
под звездна дъбрава,
нощта се снижава
и в миг заиграва
валс... до забрава.
Коси разпилява,
трепти... пощурява,
със мен се задява,
с очи ме пленява...
ех, влюбено става!
Не се укротява,
душа разкопчава
... бликва жарава,
на устни доплава
и ме прелъстява...
Зад хълм... зазорява,
нощта се смълчава,
целувка ми дава
... литва тъдява
и в деня се стопява...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Красимир Трифонов Все права защищены
