Нощен валс
Във лунна октава,
под звездна дъбрава,
нощта се снижава
и в миг заиграва
валс... до забрава.
Коси разпилява,
трепти... пощурява,
със мен се задява,
с очи ме пленява...
ех, влюбено става!
Не се укротява,
душа разкопчава
... бликва жарава,
на устни доплава
и ме прелъстява...
Зад хълм... зазорява,
нощта се смълчава,
целувка ми дава
... литва тъдява
и в деня се стопява...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Трифонов Всички права запазени
