Етчи (Анета Саманлиева)
415 7075
9 июл. 2008 г., 10:06

Нощен звук 

  Поэзия » Другая
616 0 14

Очаквах те и тази нощ... напразно,

не се завърна, не остави знак.

Дойде тъгата, прегърна ме талазно,

пропи се в мен лепкавият мрак.

До спомена се сгуших в тишината,

единствена утеха той бе само,

далечен стон от „Лунната соната"

докосващ спря до мойто рамо.

Усещане за... Не, няма смисъл вече,

отдавна гарата е пуста пак.

Миг кратък, после вечност надалече

отпътува с просъскващия влак.

Тихо следите си оставя тъмнината,

дори сърцето не тупти, а нямо

отмерва удари в такт с една соната,

която ще завърши много рано.

 

 

09.07.2008г

(цикъл "Черно перо")

 

© Анета Саманлиева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??