Нощен звук
Очаквах те и тази нощ... напразно,
не се завърна, не остави знак.
Дойде тъгата, прегърна ме талазно,
пропи се в мен лепкавият мрак.
До спомена се сгуших в тишината,
единствена утеха той бе само,
далечен стон от „Лунната соната"
докосващ спря до мойто рамо.
Усещане за... Не, няма смисъл вече,
отдавна гарата е пуста пак.
Миг кратък, после вечност надалече
отпътува с просъскващия влак.
Тихо следите си оставя тъмнината,
дори сърцето не тупти, а нямо
отмерва удари в такт с една соната,
която ще завърши много рано.
09.07.2008г
(цикъл "Черно перо")
© Анета Саманлиева All rights reserved.
