Етчи (Анета Саманлиева)
415 7075
Jul 9, 2008, 10:06 AM

Нощен звук 

  Poetry » Other
592 0 14

Очаквах те и тази нощ... напразно,

не се завърна, не остави знак.

Дойде тъгата, прегърна ме талазно,

пропи се в мен лепкавият мрак.

До спомена се сгуших в тишината,

единствена утеха той бе само,

далечен стон от „Лунната соната"

докосващ спря до мойто рамо.

Усещане за... Не, няма смисъл вече,

отдавна гарата е пуста пак.

Миг кратък, после вечност надалече

отпътува с просъскващия влак.

Тихо следите си оставя тъмнината,

дори сърцето не тупти, а нямо

отмерва удари в такт с една соната,

която ще завърши много рано.

 

 

09.07.2008г

(цикъл "Черно перо")

 

© Анета Саманлиева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??