marie1 (Мария Маринова)
33 133
14 мая 2014 г., 21:29

Нощи 

  Поэзия » Философская
811 0 5

Нощи

 

Понякога нощта е толкова самотна!

Танцуващ  черен  лебед в езеро от  мрак.

Небе безлунно и беззвездно.

И безпощадна  тишина...

 

Понякога нощта е някак си тревожна и безсилна.

Във шепи уловена пеперуда, пърхаща с крилца!

Изглежда Свободата много близо,

но всъщност е еднакво близо и Смъртта!

 

Понякога нощта е топла и спокойна.

Солени стъпки в мокър пясък

и пяната на приливна вълна,

която заличава спомена за тях.

Изчезват в тъмнината мислите ми тъжни,

потъват в морски дълбини,

и мека светлина луната ми изпраща,

и новa  Вяра, и Надежда, за бъдещите дни.

 

Обичам всички тези нощи.

Те мои са и правят ме каквато съм.

По-мъдра, по-човечна.

По-влюбена във този мой живот,

след всеки следващ сън.

 

 

© Мария Маринова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??