marie1 (Мария Маринова)
33 133
May 14, 2014, 9:29 PM

Нощи 

  Poetry » Phylosophy
696 0 5

Нощи

 

Понякога нощта е толкова самотна!

Танцуващ  черен  лебед в езеро от  мрак.

Небе безлунно и беззвездно.

И безпощадна  тишина...

 

Понякога нощта е някак си тревожна и безсилна.

Във шепи уловена пеперуда, пърхаща с крилца!

Изглежда Свободата много близо,

но всъщност е еднакво близо и Смъртта!

 

Понякога нощта е топла и спокойна.

Солени стъпки в мокър пясък

и пяната на приливна вълна,

която заличава спомена за тях.

Изчезват в тъмнината мислите ми тъжни,

потъват в морски дълбини,

и мека светлина луната ми изпраща,

и новa  Вяра, и Надежда, за бъдещите дни.

 

Обичам всички тези нощи.

Те мои са и правят ме каквато съм.

По-мъдра, по-човечна.

По-влюбена във този мой живот,

след всеки следващ сън.

 

 

© Мария Маринова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??