Нощи
Нощи
Понякога нощта е толкова самотна!
Танцуващ черен лебед в езеро от мрак.
Небе безлунно и беззвездно.
И безпощадна тишина...
Понякога нощта е някак си тревожна и безсилна.
Във шепи уловена пеперуда, пърхаща с крилца!
Изглежда Свободата много близо,
но всъщност е еднакво близо и Смъртта!
Понякога нощта е топла и спокойна.
Солени стъпки в мокър пясък
и пяната на приливна вълна,
която заличава спомена за тях.
Изчезват в тъмнината мислите ми тъжни,
потъват в морски дълбини,
и мека светлина луната ми изпраща,
и новa Вяра, и Надежда, за бъдещите дни.
Обичам всички тези нощи.
Те мои са и правят ме каквато съм.
По-мъдра, по-човечна.
По-влюбена във този мой живот,
след всеки следващ сън.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Маринова Всички права запазени
!