kleopatrasv (Светлана Тодорова)
250 546
1 авг. 2010 г., 23:18

Нощите ни 

  Поэзия » Белые стихи
744 0 3

 




Нощите ни,
удавени в обичане,
събудени от жестоки викове,
и окаяни от жалкото събуждане,
ударени от гръмотевични ехове,
изплували са непринудено зависими,
понесли се с дълбоко предизвикано,
докоснали се като души, влюбени,
целунали звезди отпреди погубно,
намерили се страстно оплетени,
отскубнали от паяжинно зависимо,
извадили разкаяно истини
Луните ни,
измършавели от пробуждане,
постлали са постелите си смирено,
и като две разплакани орисници,
са изпуснали въздишки възвишено,
размотали се в молби опростителни
и навили се за крайно мотивирано,
като разпределили се в самотни разделители,
изчакали следващо затъмнено,
разкъсани, на мънички отброители,
превърнали се в мечти разпростряно,
надеждно предложили се за омилостивители
и останали си в дълбоко откровено,
а сънищата прокудени привикнали,
само приспани за истини вълнуващо,
издишали наново за живот възбудени,
намерили се през хилядолетното измислено
и настояли за любов съвместно заобичани.
Нощите ни...

© Светлана Тодорова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Марина, благодаря ти за посещението!
    portishead,
    Нощите ни,
    заспали от привличане
    тихо молят се и шептят,
    знаят, че не са загубили привличане
    и разказват ни
    истини силни
    и даже
    когато са успокоителни
    пак ни завиват
    с думи успокоителни...
    Нощите ни са красиви улеснителни....
    .....
  • Нощта се изплъзва
    между сънищата ни
    недосънувани
    и недолюбени
    от изгрева
    който е винаги ням
    от тъмнината й
    и ни опива със своя
    опиат - галещ с капките...
    огънче в очите
    от дълбокото щастие
    разцъфтяващо
    в опиума на две
    търсещи се тела...

  • !!!
Предложения
: ??:??