Нощите ни
Нощите ни,
удавени в обичане,
събудени от жестоки викове,
и окаяни от жалкото събуждане,
ударени от гръмотевични ехове,
изплували са непринудено зависими,
понесли се с дълбоко предизвикано,
докоснали се като души, влюбени,
целунали звезди отпреди погубно,
намерили се страстно оплетени,
отскубнали от паяжинно зависимо,
извадили разкаяно истини
Луните ни,
измършавели от пробуждане,
постлали са постелите си смирено,
и като две разплакани орисници,
са изпуснали въздишки възвишено,
размотали се в молби опростителни
и навили се за крайно мотивирано,
като разпределили се в самотни разделители,
изчакали следващо затъмнено,
разкъсани, на мънички отброители,
превърнали се в мечти разпростряно,
надеждно предложили се за омилостивители
и останали си в дълбоко откровено,
а сънищата прокудени привикнали,
само приспани за истини вълнуващо,
издишали наново за живот възбудени,
намерили се през хилядолетното измислено
и настояли за любов съвместно заобичани.
Нощите ни...
© Светлана Тодорова All rights reserved.
