4 февр. 2012 г., 14:26

Нощна изневяра

849 0 1

 

 

 

                                                Нощна изневяра

 

 

                                                     И фантазията има своя дом -

                                                                          изкуството.

                                                                                               В. Т.

 

                                              Часовникът ми стресна

                                               тишината... Пищеше, сякаш

                                               клаксон на кола - забравена,

                                                като омръзнала любов.

                                                Събудих се, напуснала съня.

                                                 Приседнал до прозореца,

                                                денят мечтателно прохърка,

                                                разбрал, че е изместен и в леглото.

                                                Забравен, се загледал в здрачината.

                                                Тя още крие старите загадки.

                                                 Загадките битуват в самотата.

                                                 Оставих там отхвърления ден.

                                                 Влюбено прегънах пак съня си.

                                                  Бяхме в случка, но не я запомних -

                                                  предсказание, което отминава.

                                                  Исках да отключа всеки код.

                                                  Да не гадая даже любовта.

                                                   Забравих за деня. Но от съня си

                                                   също не разбрах къде се крие

                                                     тайната, която омагьосва.

 

                                                                          Wali/Виолета Томова/

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виолета Томова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...