Нощна изневяра

                                                     И фантазията има своя дом -

                                                                          изкуството.

                                                                                               В. Т.

                                              Часовникът ми стресна

                                               тишината... Пищеше, сякаш

                                               клаксон на кола - забравена,

                                                като омръзнала любов.

                                                Събудих се, напуснала съня.

                                                 Приседнал до прозореца,

                                                денят мечтателно прохърка,

                                                разбрал, че е изместен и в леглото.

                                                Забравен, се загледал в здрачината.

                                                Тя още крие старите загадки.

                                                 Загадките битуват в самотата.

                                                 Оставих там отхвърления ден.

                                                 Влюбено прегънах пак съня си.

                                                  Бяхме в случка, но не я запомних -

                                                  предсказание, което отминава.

                                                  Исках да отключа всеки код.

                                                  Да не гадая даже любовта.

                                                   Забравих за деня. Но от съня си

                                                   също не разбрах къде се крие

                                                     тайната, която омагьосва.

                                                                          Wali/Виолета Томова/