29 нояб. 2014 г., 21:23  

Нощна мъка

635 0 0

Никога, не подценявай своя враг.

Всичко е обсипано във мрак.

В битките жестоки, кървави и диви.

Гонят се и викат, бели самодиви.

 

В очите ни свети, неугасващия пламък.

Душата ни скована, като най - твърдия камък.

Моите грехове, тежки, непростими.

За всичко съжалям, моляте боже простими.

 

На вред ноща, всичко замълча!

Изведнъж, нещо в далечината изкрещя.

- Твоят грях, ще бъде простен!

На сутринта се събудих с най-хубавият спомен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никалас Борисов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...